Грета на Нийл Джордан (доказал майсторство в чувствени истории като Мона

" Грета " на Нийл Джордан (доказал майсторство в чувствени истории като " Мона Лиза ",  " Играчка-плачка " и " Краят на аферата " ) е отлично  за всеки, обичащ Алфред Хичкок или най-малко заплетения майсторски и умело сниман с почитание към интелекта на фена трилър. И с главно женски герои.

Франсис (младата и надарена Клоуи Грейс Морец) е студентка в Ню Йорк, която си докарва в допълнение средства като келнерка в безценен ресторант. Свенлива и безмълвна, само че фина, нежна и чаровна, тя открива скъпа чанта в метрото и я връща на притежателката ѝ (вътре има персонална карта) – самотната и непокътната Грета Хедиг (Изабел Юпер). Горда вдовица в средата на 50-те си години, с изтънчени черти и изящна фигура, изгубила скоро надарена щерка пианистка. Грета последователно, по едно и също време с такт и напън и употребявайки контузията на Франсис от гибелта на майка ѝ, завладява живота на по-младата и неопитна жена. Наивната и благодушна госпожица обаче инцидентно отваря долап, в който има доста чанти (като откритата от нея) с имена на девойки на гърба им. Започва ужасът и Грета не е единствено " stoker ", а е рисков умопобъркан, зла, изобретателна и хлъзгава като змийорка.



Разбира се, Франсис има вярна и красива другарка (Майка Монро), любящ и безрезервен, само че засегнат и отхвърлен татко (Колм Фиоре), а на сцената се появява и наложителният частен детектив (Стивън Рей) – способен, самоуверен и комбинативен, само че малко самоуверен. Съставките са ни ясни, историята е сякаш предвидима, само че удоволствието е обезпечено (въпреки голословно ниската оценка в IMDb) – заради качеството на осъществяването на Изабел Юпер и Клоуи Грейс Морец, а и поради уверената и даровита постановка на Нийл Джордан. Наранените,, властни и лабилни дами също могат да бъдат демонични чудовища и тяхното възпиране е даже по-трудно от това на някой прочут сериен палач.

Автор: Бистра Андреева